Липидите, редом с протеините, са основополагащ градивен елемент за всяка една клетка. Свойствата на мазнините им позволяват да изпълняват чудесно ролята на бариера. Ето защо те са незаменими в изграждането на различни мембрани в клетката. В последната се изпълняват множество ензимни процеси и обособяването им в различни структури – органели като митохондрии, ендоплаземен ретикулум, лизозоми и др. – е необходимо за правилното им изпълнение.


Всеки елемент в живия организъм е полезен, само ако е правилно съчетан пропорционално с останалите, а недоимъкът или излишъкът на което и да е вещество може да причини болестен процес.


Това важи разбира се и за мазнините. Определяне на кръвните нива на холестерол и триглицериди е важен момент в профилактикта на сърдечно-съдовите заболявания. Установяването на покачване на нивата им изисква повишено внимание и промяна в режима на хранене и движение.


Хиперлипидемия

Мазнините не се придвижват свободно в кръвта, те са свързани в комплекси с протеини, образувайки липопротеинови комплекси. Съществуват различни видове белтъци, които придават и различни свойства на комплексите. Широко разпространени са „добрият“ и „лошият“ холестерол. Белтъците на лошия (LDL) са такива, които опосредстват отлагането на мазнините по тъканите, това е и холестеролът, който участва в образуването на атерогенните плаки по стените на кръвоносните съдове.


За сметка на това добрият холестерол (HDL) има такива свойства, че изнася мазнините от тъканите и кръвоносните съдове към черния дроб за метаболизъм и преобразуване.


Ето защо не само покачването на холестерола като цяло е индикатор за проблем, но и намаляването на HDL също е признак за това.


Хранителният режим при покачване на тези показатели трябва да се спазва средно 3 месеца, след което те да бъдат отново изследвани за проследяване на ефекта. Ако той не е задоволителен, освен с диета, усилията в намаляването им може да се подкрепят и от медикаменти.

 

Принципи на режима при хиперхолестеролемия (висок холестерол)

  1. Ограничаване на храните, богати на холестерол – жълтъци, тежко месо като агнешното и овчето;
  2. Намаляванена наситените мазнини – краве масло, сирена, колбаси;
  3. Преимуществен прием на растителни мазнини – като например зехтинът;
  4. Увеличаване консумацията на растителни фибри от плодове, зеленчуци и многозърнести хлябове;
  5. Упражняване на редовна физическа активност;
  6. Ограничаване консумацията на алкохол.
NEWS_MORE_BOX

Хранителен избор при високи триглицериди

Това състояние изисква редукция на излишното телесно тегло. Ежедневната физическа активност също помага за намаляване нивата на триглицеридите и е силно препоръчителна.

  • Меса, риба, яйца – препоръчва се с предимство да се консумират нетлъстите меса – свинско, телешко и говеждо също са приемлив избор ако се използват слабите на мазнина части, но да не се прекалява. Заешкото е подходящо. От птиците – да се използват без кожата.

Рибата е препоръчително да присъства в менюто поне 3 пъти седмично. За нейната обработка, както и тази на месото важи правилото – без пържене!


Саламите, колбасите, кренвиршите и другите преработени месни продукти трябва да се избягват.


Яйцата са важен източник на витамини и не е нужно да се изключват напълно от менюто. Цели яйца – не повече от 3-4 на седмица; единствено белтък – няма ограничение.

  • Млечни продукти – още един ценен източник на белтъчини, както и на калций. Присъствието им в менюто е важно, но трябва да претърпи промени – да се предпочитат нискомаслените варианти.  Нека, където е възможно, сиренето да се заменя от изварата, а киселото мляко да бъде под 2% масленост.

Максимално да се ограничат мазните сирена, пълномаслените кисели млека, както и употребата на животинска сметана в готвенето.

  • Плодове и зеленчуци – преимущество да имат пресните плодове и зеленчуци. При използване на несезонни продукти да се изолзват замразени такива, а не от компоти, туршии и др. богати на сол или захар.

Картофите – варени или печени, но не и пържени или във вид на купешки чипс.

  • Зърнени храни – Да се използват пълнозърнести продукти, богати на фибри. Те не само подобряват храносмилането, но и спадат към „бавните въглехидрати“ с нисък гликемичен индекс – т.е. предизвикват по-плавно покачване нивото на инсулина. Последният има отношение към трансформирането на излишните въглехидрати в мазнини.
  • Напитки – вода – чиста или овкусена с плодове, но не и със захар, чай, кафе – да не се прекалява, ограничаване до изключване на алкохола. Сокове – прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, но да се внимава с количеството и да не се консумират пакетирани и обогатени със захар.
  • Мазнини – мазнините да са растителни – зехтин, и да се използват предимно сурови.